Левурда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Левурда
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Зайчесянкоцветни (Asparagales)
семейство:Кокичеви (Amaryllidaceae)
триб:Allieae
род:Лук (Allium)
вид:Левурда (A. ursinum)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Левурда в Общомедия
[ редактиране ]

Левурдата (Allium ursinum L.), наричана още мечи лук, див чесън, див лук[1] и чремош, е многогодишно луковично растение.

Произход на названието[редактиране | редактиране на кода]

Понятието „левурда“ произлиза от румънската дума „leurdă“, чийто произход е спорен, навярно пренесен от албански (hudërë) или от гръцката дума „λεβυρήδης“ със суфикс – idă[2]. Названието „мечи лук“ е всеобщо за голяма част от индоевропейските езици. Твърди се, че е произлязло от факта, че мечките консумират растението след зимен сън[3].

Старобългарската дума чрѣмошъ е употребена за първи път в глаголическия ръкопис „Псалтир на Димитър Олтарник“. Българският ботаник д-р Д. Георгиев свързва етимологията на думата с употребата на дивия чесън за лечение на циреи.[4] Допълнителни сведения по етимологията на „чремош“ дава и унгарският лингвист Maria Magdolna Tatar.[5]

Ломешкàта левурда(Allium lomecium), намираща се само в горите на Lomets, притежава уникални по рода си свойства. Благодарение на обогатените с минерали горски почви, по които вирее левурдата, тя е богата на есенциални аминокиселини и натурални антиоксиданти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]